Жил Кепел, Фигаро: Кризата в Судан е знак за края на американското лидерство в региона
Жил Кепел, " Фигаро "
Суданската революция, която бушува сред две военни фракции от 14 април и се трансформира в филантропично злополучие още през първата седмица на конфликтите, свидетелства за безпорядъка, разпространяващ се в Близкия изток вследствие на украинския спор и на възходящото намаляване на американското водачество. Судан разпали очакванията на демократите по целия свят, когато през април 2019 година народът му смъкна диктатора Омар ал Башир след четвъртвековна власт, по време на която той беше упрекнат от Международния углавен съд за военни закононарушения, геноцид и закононарушения против човечеството.
Но тази вяра беше пометена, като всички тези за “втора арабска пролет ” през 2019 година в Алжир, Ливан и Ирак, когато боен прелом, воден от двамата генерали - по това време съдружници - които през днешния ден се сблъскват, Абдел Фатах ал Бурхан и Мохамед Хамдан Дагло, прочут още като Хемети, смъкнаха гражданското държавно управление през октомври 2021 година Междувременно Судан бе подписал през януари 2021 година “Авраамовите съглашения ” - огромен залог за еврейската страна, тъй като Хартум беше разпределителен център за иранските оръжия, достигащи контрабандно от суданските крайбрежия до “Хамас ” на борда на ветроходи през Червено море. Само преди три месеца, на 2 февруари, израелският външен министър Ели Коен направи първото си публично посещаване в Хартум в това си качество, с цел да приготви подписването на кротичък контракт, който завърши цялостната нормализация сред двете страни. Той театралничи ухилен, стискайки ръката на военачалник ал Бурхан, до момента в който военачалник Хемети съобщи пред формалната осведомителна организация СУНА, че не е знаел за визитата и не се е срещал с делегацията (той обаче бе изпратил личния си брат в Израел за разговори).
Огромната африканска страна, една от най-бедните в света и с дълъг спор със Съединени американски щати, датиращ от отвличането, а по-късно изтезанието в Хартум през март 1973 година на техния тогавашен дипломат Клео А. Ноел младши от палестинци, членове на “Черния септември ”, наподобява бе обърнала страницата и бе влезнала в американската система на съюзи в Близкия изток.
Въпреки това Сергей Лавров бе на посещаване в Хартум на 9 февруари, седмица след израелския си сътрудник, и завърши съглашение за основаването на логистична база в Порт Судан за съветския флот - срещайки се с двамата военачалник ал Бурхан и Хемети. Появи се слух, че идват съветски оръжия и че вездесъщата военна компания “Вагнер ”, острие на подлите каузи на Кремъл, която към този момент бе подготвила на африканския континент промяната на режима в Мали, е доста дейна в златоносните мини. Те бяха завладяни от военачалник Хемети - считан заради това за най-богатия човек в Судан - когато ръководеше милициите “Джанджауид ”, които сееха смут с кланетата в провинция Дарфур по времето на диктатора ал Башир. Шефът на “Вагнер ” Евгений Пригожин, е един от старите му познати.
Мащабът на конфликта сред двамата враждуващи генерали, които избиват цивилните като пушечно месо, е неприятна вест за Съединени американски щати: той демонстрира, че Вашингтон към този момент няма съвсем никакво въздействие в страна, която е подписала Авраамовите съглашения, и поражда подозрение по отношение на способността му да подсигурява сигурност на актуалните, както и на възможните си съдружници в Близкия изток и Северна Африка. Това е още по-притеснително след подписването с китайско ходатайство на съглашението сред Саудитска Арабия и Иран и саудитския отвод на президента Байдън, когато той изиска да се усили производството на нефт, с цел да противодейства на Москва. Въпреки че държавният секретар Антъни Блинкен се нае да разгласи на 24 април 72-часово помирение, то съвсем не беше последвано, до момента в който множеството страни, способни да го създадат, изтеглиха своите жители незабавно и под огън. Само Фолкер Пертес, немският учен, който управлява задачата на Организация на обединените нации, натоварена да ръководи прехода към либерален режим, остана на място след напускането на интернационалния личен състав. Въпреки че някои районни сили като Израел и Обединените арабски емирства се хвалят с достъп до двата лагера в спора, това не се изрази в каузи и не докара до деескалация на насилието.
Що се отнася до Египет, умиротворяването на неговия комшия нагоре по течението е още по-жизненоважен залог, защото връзките му с Етиопия са взривоопасни поради Големия язовир “Възраждане ” на Сини Нил: това е националистически дразнител за президента Абдел Фатах ал Сиси, който съобщи волята си да се бори “за всяка капка вода ” в реката.
На 21 април половин дузина египетски изтребители МиГ-29М2, ситуирани авансово във военновъздушната база Мерое (на 150 км северно от Хартум) като средство за въздържане на Етиопия, бяха хванати, развалени, а техните екипажи и личен състав пленени от Силите за бърза поддръжка (СБП) на военачалник Хемети. Несъмнено последните са се страхували, че ще се причислят към авиацията на военачалник ал Бурхан, доста непосредствен до президента ал Сиси, която управлява небето и бомбардира непрестанно Съюз на българските писатели. 200-те военни бяха освободени и върнати в Египет, откакто са били унизени от Съюз на българските писатели, които пуснаха онлайн видеозапис от случая. Това оскърбление на египетската войска е още по-ненавременно, защото “Пентагон лийкс ” разкри, че тя скрито се е подготвяла да достави десетки хиляди снаряди за минохвъргачки на съветската войска в нарушаване на американското ембарго, до момента в който Кайро получава годишно 1,3 милиарда $ военна помощ от Вашингтон.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш предизвести на 20 април, че продължаването на боевете в Судан “заплашва целия район и отвън него ”.
Две седмици след началото на бойните дейности, те опълчват съдружниците на Съединени американски щати и отслабват още повече Авраамовите съглашения, които към този момент страдат от антипалестинската политика на държавното управление на Нетаняху и неговите крайнодесни съдружни сътрудници. Междувременно Саудитска Арабия, повече от всеки път районна суперсила, затаява мирис, виждайки военното предизвикателство, пред което е изправена на брега на Червено море против Джеда, единствено на 350 км. Судан, където кралството е закупило доста земеделска земя, е един от ключовете към неговата продоволствена сигурност и районно въздействие - и престолонаследникът принцът Мохамед бин Салман не може да си разреши да го остави на самотек.
Тази публикация е оповестена в американския уебсайт al-monitor.com. Жил Кепел е политолог, експерт по исляма и арабския свят, началник на катедра “Близък изток - Средиземноморие ” във Висшето обикновено учебно заведение (École normale supérieure) в Париж.
Превод от френски за " Гласове " Галя Дачкова
Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!
